Глобален преглед: Какво се случи на евроизборите през 2009, 2014 и 2019 г.
Завръщане на признаците на политическата криза в България, нападение против премиера на Словакия, огромен протест в отвъдморска територия на Франция, серия от митинги в Германия - по този начин наподобява бърз обзор на протичащото се в Европейски Съюз седмици преди 9 юни. Според прогноза на ни чака пъстър европарламент, в който плаващите болшинства са вероятни, само че и в който няма да има смяна във водещите сили.
Имат ли учредения тези прогнози и по какъв начин изглеждаше Европейският парламент през последните 15 години?
Изборите през 2009 година
Изборите за Европейски парламент са извършени в 27-те страни членки сред 4 и 7 юни 2009 година
Избрани са общо 736 членове на Европейския парламент, като към тях са добавени и 18 наблюдаващи. Това са първите избори за Европарламент, в които България и Румъния вземат участие по едно и също време с останалите страни членки.
Водещите партии по страни на Евровота през 2009 година
Снимка: С. Гоговa, Dir.bg
Вотът минава на фона на относително спокоен геополитически климат. Това е добра вест за " систематичните играчи " в политиката.
Доминиращата политическа мощ е Европейската национална партия (EPP) позиционирана в център-дясното. Тя печели безапелационно допълнително от половината от страните членки в Европейски Съюз. Броят на депутатите е 265.
Втора е групата на Социалистите и демократите (S&D), позиционирана в център-лявото. Те имат 184 евродепутата, само че са първа политическа мощ само в Дания.
Трети са " Либералите " от ALDE, следвани от " Зелените " (Greens/EFA) и " Консерваторите " (ECR).
Позиционираната в най-левия бранш " Левица " (GUE/NGL) и поставяните постоянно в най-десния ъгъл " Евроскептици " (EFD) записват най-малък % и много невисок брой места.
Евродепутатите, които не принадлежат към нито една група са надменно малко - единствено 27. Те са най-вече от националистическия бранш (Атака в България, Партия на Свободата в Австрия и ръководеният към момента от Жан-Мари Льо Пен Национален съюз на Франция).
Двете най-големи групи в Народното събрание, ЕНП и " Социалистите ", се спогаждат да си поделят поста ръководител на Европейския парламент. През първата половина от мандата постът е стихотворец от поляка Йежи Бузек от ЕНП. След ротацията го заменя Мартин Шулц от групата на Социалистите и Демократите.
Жозе Мануел Барозу получава поддръжката на Европейския съвет за втори мандат като Председател на Европейската комисия. Той си обезпечава гласовете на болшинството от евродепутатите, като кандидатурата му е гласувана от ЕНП, " Консерваторите " и " Либералите ".
Договорът от Лисабон влиза в действие на 1 декември 2009 година, предоставяйки пълномощия на Парламента върху целия бюджет на Европейски Съюз. По този метод законодателните му пълномощия се изравняват с тези на Съвета в съвсем всички области.
Изборите през 2014 година
Водещите партии по страни на Евровота през 2014 година
Снимка: С. Гоговa, Dir.bg
Това са първите избори, на които европейските политически партии издигат и претенденти за ръководител на Комисията. Изборите се организират на фона на рецесия в Еврозоната, засегнала най-силно Гърция, Кипър, Италия, Испания и Португалия.
Суровите икономии доста въздействат на публичното утвърждение към управлението на Европейски Съюз. Процентът на гърците, които утвърждават водачеството на европейските политици, понижава от 32% през 2010 година до 19% през 2013 година В Испания утвърждението пада от 59% през 2008 година до 27% през 2013 година
Изданието The Economist отбелязва преди изборите, че обстановката е удобна за " анти-европейските популисти отляво и отдясно ". Тези терзания се споделят и от Жозе Мануел Барозу. Освен това ръководителят на Европейска комисия показва, че рецесията в Украйна е най-голямото предизвикателство за сигурността на Европейски Съюз след повдигането на Желязната завеса. Европейските избори се организират единствено няколко месеца след анексията на Крим от Русия.
Очакванията за срив в доверието към обичайните партии се оказват неоправдани
Европейската национална партия губи част от позициите си, само че още веднъж резервира първото си място с 221 депутата. Втори са Социалистите и Демократите със 191 места в Европарламента.
Ръст бележат " Консерваторите ", които са трети със 70 мандата. Доверието в групата на " Либералите " пада, само че те въпреки всичко са четвърти.
Факт е, че " Левицата " и " Евроскептиците " печелят позиции, само че остават малцинство в Европарламента.
За пръв път обаче " антисистемните " играчи печелят терен на национално равнище. " Левицата " е първа мощ в Гърция, " Евроскептиците " - във Англия, а към момента самостоятелният Национален Фронт води във Франция.
Окончателната изборна интензивност за изборите за Европейски парламент през 2014 година доближи най-ниската си стойност от 42,54%.
Основните политически групи се спогаждат да поддържат Жан-Клод Юнкер от ЕНП за идващ началник на Европейската комисия. За ръководител на Европейския съвет е определен Доналд Туск от EНП.
През 2015 и 2016 Евросъюзът пробва да предоговори връзките си с Англия. Начинанието се увенчава с крах откакто през 2016 година Обединеното кралство гласоподава на референдум да напусне Европейски Съюз. Малко по-късно Каталуня прави несполучлив опит да разгласи самостоятелност.
Изборите през 2019 година
Водещите партии по страни на Евровота през 2019 година
Снимка: С. Гоговa, Dir.bg
Деветите избори за Европейски парламент се организират сред 23 и 26 май 2019 година Отчетен е значителен растеж в изборната интензивност, която минава 50%. Макар Англия да е гласувала за овакантяване на Европейски Съюз, тя към момента е част от съюза и взе участие в изборите.
Темата за миграцията и бежанците, стартира да придобива по-голямо значение. Причините за това са сложни, само че могат да се търсят и в серия терористични офанзиви, обхванали Западна Европа в интервала 2015-2017 година.
Първият кръг стопански наказания, Свалянето на " Полет 17 " от Амстердам до Куала Лумпур над Донбас и опитът за ликвидиране на Сергей Скрипал в допълнение обтягат връзките сред Европейски Съюз и Русия.
Всичко това кара анализаторите още веднъж да предположат мощен резултат на евроскептиците от дясно и от ляво.
Макар да губи гласове, Европейската национална партия, водена от Манфред Вебер, печели най-вече места в Европейския парламент - 182. Втори са " Социалистите " със 154 евродепутата.
Трети са " Либералите ", които преименуват групата си от ALDE на Renew Europe (Поднови Европа). Четвърти са " Зелените ", които бележат значителен растеж в броя евродепутати. Те са и единствено на няколко % от това да са първа мощ в Германия.
След изборите излиза наяве, че " про-европейските " партии още веднъж имат цялостно болшинство.
" Евроскептиците ", които назовават групата си Identity and Democracy (Идентичност и Демокрация) са водещи сили в Италия и Франция. В тази група към този момент влиза Националния Фронт от Франция и Лигата на Матео Салвини от Италия.
ЕНП губи поддръжка в Южна Европа, като " Социалистите " са първи в Испания и Португалия, а крайната левица има положителни позиции в Гърция и Кипър.
Прави усещане, че във от ден на ден страни са без корав победител, като във Нидерландия, Латвия и Кипър не две, а три партии, поделят еднакъв брой места.
Евроскептиците на Найджъл Фараж са първи във Англия, само че поради Брекзит вземат решение да не влизат в нито едвам европейска партия.
В Полша първи са консерваторите, които не постоянно са съгласни с водената от Европейски Съюз политика.
Европейският съвет взема решение да номинира Урсула фон дер Лайен от ЕНП за нов ръководител на Комисията. За ръководител на Европейския съвет е определен Шарл Мишел от " Либералите ".
Можем да проследим трендовете, като разгледаме по какъв начин се е променял съставът на Европейския парламент през миналите години и кои са водещите сили в страните членки.
Бързо става видно, че компликациите и рецесиите водят до растеж в поддръжката към т.нар. антисистемни играчи. Въпреки това обичайните партии в Европейски Съюз съумяват да запазят болшинството си. По този метод политиката на Съюза не търпи основни промени през последните 15 години.
Имат ли учредения тези прогнози и по какъв начин изглеждаше Европейският парламент през последните 15 години?
Изборите през 2009 година
Изборите за Европейски парламент са извършени в 27-те страни членки сред 4 и 7 юни 2009 година
Избрани са общо 736 членове на Европейския парламент, като към тях са добавени и 18 наблюдаващи. Това са първите избори за Европарламент, в които България и Румъния вземат участие по едно и също време с останалите страни членки.
Водещите партии по страни на Евровота през 2009 година
Снимка: С. Гоговa, Dir.bg
Вотът минава на фона на относително спокоен геополитически климат. Това е добра вест за " систематичните играчи " в политиката.
Доминиращата политическа мощ е Европейската национална партия (EPP) позиционирана в център-дясното. Тя печели безапелационно допълнително от половината от страните членки в Европейски Съюз. Броят на депутатите е 265.
Втора е групата на Социалистите и демократите (S&D), позиционирана в център-лявото. Те имат 184 евродепутата, само че са първа политическа мощ само в Дания.
Трети са " Либералите " от ALDE, следвани от " Зелените " (Greens/EFA) и " Консерваторите " (ECR).
Позиционираната в най-левия бранш " Левица " (GUE/NGL) и поставяните постоянно в най-десния ъгъл " Евроскептици " (EFD) записват най-малък % и много невисок брой места.
Евродепутатите, които не принадлежат към нито една група са надменно малко - единствено 27. Те са най-вече от националистическия бранш (Атака в България, Партия на Свободата в Австрия и ръководеният към момента от Жан-Мари Льо Пен Национален съюз на Франция).
Двете най-големи групи в Народното събрание, ЕНП и " Социалистите ", се спогаждат да си поделят поста ръководител на Европейския парламент. През първата половина от мандата постът е стихотворец от поляка Йежи Бузек от ЕНП. След ротацията го заменя Мартин Шулц от групата на Социалистите и Демократите.
Жозе Мануел Барозу получава поддръжката на Европейския съвет за втори мандат като Председател на Европейската комисия. Той си обезпечава гласовете на болшинството от евродепутатите, като кандидатурата му е гласувана от ЕНП, " Консерваторите " и " Либералите ".
Договорът от Лисабон влиза в действие на 1 декември 2009 година, предоставяйки пълномощия на Парламента върху целия бюджет на Европейски Съюз. По този метод законодателните му пълномощия се изравняват с тези на Съвета в съвсем всички области.
Изборите през 2014 година
Водещите партии по страни на Евровота през 2014 година
Снимка: С. Гоговa, Dir.bg
Това са първите избори, на които европейските политически партии издигат и претенденти за ръководител на Комисията. Изборите се организират на фона на рецесия в Еврозоната, засегнала най-силно Гърция, Кипър, Италия, Испания и Португалия.
Суровите икономии доста въздействат на публичното утвърждение към управлението на Европейски Съюз. Процентът на гърците, които утвърждават водачеството на европейските политици, понижава от 32% през 2010 година до 19% през 2013 година В Испания утвърждението пада от 59% през 2008 година до 27% през 2013 година
Изданието The Economist отбелязва преди изборите, че обстановката е удобна за " анти-европейските популисти отляво и отдясно ". Тези терзания се споделят и от Жозе Мануел Барозу. Освен това ръководителят на Европейска комисия показва, че рецесията в Украйна е най-голямото предизвикателство за сигурността на Европейски Съюз след повдигането на Желязната завеса. Европейските избори се организират единствено няколко месеца след анексията на Крим от Русия.
Очакванията за срив в доверието към обичайните партии се оказват неоправдани
Европейската национална партия губи част от позициите си, само че още веднъж резервира първото си място с 221 депутата. Втори са Социалистите и Демократите със 191 места в Европарламента.
Ръст бележат " Консерваторите ", които са трети със 70 мандата. Доверието в групата на " Либералите " пада, само че те въпреки всичко са четвърти.
Факт е, че " Левицата " и " Евроскептиците " печелят позиции, само че остават малцинство в Европарламента.
За пръв път обаче " антисистемните " играчи печелят терен на национално равнище. " Левицата " е първа мощ в Гърция, " Евроскептиците " - във Англия, а към момента самостоятелният Национален Фронт води във Франция.
Окончателната изборна интензивност за изборите за Европейски парламент през 2014 година доближи най-ниската си стойност от 42,54%.
Основните политически групи се спогаждат да поддържат Жан-Клод Юнкер от ЕНП за идващ началник на Европейската комисия. За ръководител на Европейския съвет е определен Доналд Туск от EНП.
През 2015 и 2016 Евросъюзът пробва да предоговори връзките си с Англия. Начинанието се увенчава с крах откакто през 2016 година Обединеното кралство гласоподава на референдум да напусне Европейски Съюз. Малко по-късно Каталуня прави несполучлив опит да разгласи самостоятелност.
Изборите през 2019 година
Водещите партии по страни на Евровота през 2019 година
Снимка: С. Гоговa, Dir.bg
Деветите избори за Европейски парламент се организират сред 23 и 26 май 2019 година Отчетен е значителен растеж в изборната интензивност, която минава 50%. Макар Англия да е гласувала за овакантяване на Европейски Съюз, тя към момента е част от съюза и взе участие в изборите.
Темата за миграцията и бежанците, стартира да придобива по-голямо значение. Причините за това са сложни, само че могат да се търсят и в серия терористични офанзиви, обхванали Западна Европа в интервала 2015-2017 година.
Първият кръг стопански наказания, Свалянето на " Полет 17 " от Амстердам до Куала Лумпур над Донбас и опитът за ликвидиране на Сергей Скрипал в допълнение обтягат връзките сред Европейски Съюз и Русия.
Всичко това кара анализаторите още веднъж да предположат мощен резултат на евроскептиците от дясно и от ляво.
Макар да губи гласове, Европейската национална партия, водена от Манфред Вебер, печели най-вече места в Европейския парламент - 182. Втори са " Социалистите " със 154 евродепутата.
Трети са " Либералите ", които преименуват групата си от ALDE на Renew Europe (Поднови Европа). Четвърти са " Зелените ", които бележат значителен растеж в броя евродепутати. Те са и единствено на няколко % от това да са първа мощ в Германия.
След изборите излиза наяве, че " про-европейските " партии още веднъж имат цялостно болшинство.
" Евроскептиците ", които назовават групата си Identity and Democracy (Идентичност и Демокрация) са водещи сили в Италия и Франция. В тази група към този момент влиза Националния Фронт от Франция и Лигата на Матео Салвини от Италия.
ЕНП губи поддръжка в Южна Европа, като " Социалистите " са първи в Испания и Португалия, а крайната левица има положителни позиции в Гърция и Кипър.
Прави усещане, че във от ден на ден страни са без корав победител, като във Нидерландия, Латвия и Кипър не две, а три партии, поделят еднакъв брой места.
Евроскептиците на Найджъл Фараж са първи във Англия, само че поради Брекзит вземат решение да не влизат в нито едвам европейска партия.
В Полша първи са консерваторите, които не постоянно са съгласни с водената от Европейски Съюз политика.
Европейският съвет взема решение да номинира Урсула фон дер Лайен от ЕНП за нов ръководител на Комисията. За ръководител на Европейския съвет е определен Шарл Мишел от " Либералите ".
Можем да проследим трендовете, като разгледаме по какъв начин се е променял съставът на Европейския парламент през миналите години и кои са водещите сили в страните членки.
Бързо става видно, че компликациите и рецесиите водят до растеж в поддръжката към т.нар. антисистемни играчи. Въпреки това обичайните партии в Европейски Съюз съумяват да запазят болшинството си. По този метод политиката на Съюза не търпи основни промени през последните 15 години.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ